от мен да мине

meinetwegen [von mir aus]

1. (движа се край, през) go/walk (past, by, through), pass (by, through)

(при манифестация) march past

(тържествено) sweep (past, by, out, in. up)

(съвсем близо) shave

моля, позволете ми да мина please allow me to pass

той мина край мен he walked past me, he passed me

случайно минах край тях I happened to pass their house

тя погледна минавайки she looked in when passing

минах през вратата I walked in/out at the gate

(no мост) go over, cross (a bridge)

(през река, граница) cross, pass

(през препятствие) get over

(за път) lie/lead through (across, along)

пътят минава през гора/блатиста местност/долина the road lies/leads through a wood/across a swamp/along a valley

(за граница) run

(простирам се край) run by

пътят минава край морето the road runs by the sea

минавам под under-run

мини да ме вземеш come and fetch me

2. (прекарвам през, по, повтарям) run through, pass

(зеленчуци и пр. през сито) pass

минах го на машина I ran it through the machine

минавам... с прахосмукачката run the vacuum cleaner over...

минавам с две/три води wash (s.th.) in two/three waters

минах го с още една боя I gave it another coat of paint

минах урока още веднаж I read the lesson over/through once again, I reread the lesson

(туширам и пр.) go over (a drawing etc. with ink)

3. (променям, сменям-тема и пр.) pass (от from, на to); swing (from... to)

минавам от тема на тема (несвързано) meander

4. (преминавам към/на) go on to, pass on to

минете на следващия въпрос pass on to the next question

(към друга страна, неприятел) go over to

минавам на страната на противника go over to the enemy/the other camp, воен. desert to the enemy

минавам в забвение pass into oblivion/limbo, be forgotten

минавам в офанзива take/assume the offensive

5. (изпит) pass, get through

минавам в по-горен клас get o.'s remove, go up a form

с колко мина? what are your marks/grades this year?

едва минавам изпит scrape through an examination

минавам през цензурата pass the censor

6. (преминавам в чуждо владение и пр.) pass into (the hands of), change hands

7. фин. минавам по сметка refer/charge to the account of, place to the credit of

8. (за време) pass, elapse, go (by)

(незабелязано) slip away/by

не минаха и пет минути within five minutes, in less than five minutes

не мина много време и soon after that, not long after that

минава 9 часа it is past 9 o'clock

мина един час an hour went by

да мине времето to kill the time, to while away the time

мина доста/много време, докато го хванат it was some time/quite a long time before he was caught

рядко минава седмица a week rarely goes by

времето мина (изтече) time is up

мине не мине една седмица every week or so

минало му е времето it's out of date, it has had its day

срокът още не е минал the term has not yet expired

9. (за болест, настроение, нещо лошо) pass, be over

(постепенно) pass off

(за яд и) cool

(за мода) go out, be out

мина ми хремата/ядът my cold/anger is over, I've lost my cold/anger

ще ти мине (ядът и пр.) you'll get over it

ще мине it'll pass

и по-лоши неща са минавали, ще мине и това worse things have passed and so will this

мина се и тая so that's over (thank goodness)

болката минава the pain is passing off

модата на големите шапки мина large hats have gone out/are out

10. (протича) be. come off, go off

как мина урокът? how was the lesson?

как мина ваканцията? how did you spend your

* * *

мина̀вам,

1. ( движа се край, през) go/walk (past, by, through), pass (by, through); ( тържествено) sweep (past, by, out, in, up); ( съвсем близо) shave; \минавам край (за процесия) file past; \минавам под underrun; \минавам през митницата go/get through the customs, pass the customs; мини да ме вземеш come and fetch me; пътят минава през гора/блатиста местност/долина the road lies/leads through a wood/across a swamp/along a valley; (за граница) run; ( простирам се край) run by; случайно минах край тях I happened to pass their house; (по мост) go over, cross (a bridge); ( през река, граница) cross, pass; ( през препятствие) get over; (за път) lie/lead through (across, along);

2. ( прекарвам през, по; повтарям) run through, pass; ( зеленчуци и пр. през сито) pass; \минавам с две/три води wash (s.th.) in two/three waters; \минавам … с прахосмукачката run the vacuum cleaner over …; минах го на машина I ran it through the machine; минах го с още една боя I gave it another coat of paint; ( туширам и пр.) go over (a drawing etc. with ink);

3. ( променям, сменям ­ тема и пр.) pass (от from, на to); swing (from … to); \минавам от тема на тема ( несвързано) meander;

4. ( преминавам към/на) go on to, pass on to; ( към друга страна, неприятел) go over to; воен. desert to the enemy; \минавам в офанзива take/assume the offensive;

5. ( изпит) pass, get through; едва \минавам изпит scrape through an examination; \минавам в по-горен клас get o.’s remove, go up a form; \минавам през цензурата pass the censor; с колко мина? what are your marks/grades this year?;

6. ( преминавам в чуждо владение и пр.) pass into (the hands of), change hands;

7. фин.: \минавам по сметка refer/charge to the account of, place to the credit of;

8. (за време) pass, elapse, go (by); ( незабелязано) slip away/by; ( бързо) fly/fleet by; времето мина ( изтече) time is up; да мине времето to kill the time, to while away the time; едва минава 7 часа it has just turned 7; мина един час an hour went by; минава 10 часа it is past 10 o’clock; минало му е времето it’s out of date, it has had its day; мине не мине една седмица every week or so; не мина много време и soon after that, not long after that; не минаха и пет минути within five minutes, in less than five minutes; срокът още не е минал the term has not yet expired; той още не е минал 50-те he has not yet turned fifty;

9. (за болест, настроение, нещо лошо) pass, be over; ( постепенно) pass off; (за яд и пр.) cool; (за мода) go out, be out; болката минава the pain is passing off; мина ми хремата/ядът my cold/anger is over, I’ve lost my cold/anger; мина се и тая so that’s over (thank goodness); модата на големите шапки мина large hats have gone out/are out; ще мине it’ll pass; ще ти мине ( ядът и пр.) you’ll get over it;

10. ( протича) be, come off, go off; как мина урокът? how was the lesson? концертът мина добре the concert went off well;

11.: \минавам за ( имам слава на) pass for, have the reputation of, be said/reputed to be, pass off as; нещо, което може да мине за кафе coffee of a kind; той минава за добър архитект he has the reputation of (being) a good architect; човек, който иска да мине за остроумен/за писател и пр. a would-be wit/writer etc.;

12. ( излъгвам, измамвам) cheat, take in, do; минали са ви you’ve been done; не можеш го мина лесно he is not a man to be easily taken in;

13. ( справям се): ако минем с 50 лева if we can manage on 50 levs; \минавам без do without, dispense with; \минавам без чужда помощ do for o.s, manage on o.’s own;

14. ( успява, приема се) work, go; разг. make the grade; ако мине l’ll try my luck; дали ще мине? will it work I wonder; каквото каже той, минава/думата му минава what he says goes, he cuts some ice, his writ runs; не ми минават такива (номера) I can’t let it go at that, I’ll have none of it, that won’t go down with me, it doesn’t pay with me, you can’t bamboozle me, разг. that cock won’t fight, that cat won’t jump; няма да мине it won’t do/pass, that story won’t wash; няма да ти мине извинението you’ll not get away with that excuse; това на него няма да мине that won’t go down with him;

\минавам ce ( оставям се да ме измамят) let o.s. be cheated/done, let o.s. be taken in; \минавам се разг. get/have a raw deal; не се минавай амер. sl. don’t take any plugs/any wooden nickels; • мина ми котка/лисица път I had bad luck; мина ми през ума it passed through/it crossed my mind, it occurred to me, it struck me (че that); \минавам границите на прен. overstep the limits of, pass the boundaries of; \минавам гратис gate-crash; прен. get off easily; \минавам леко get off light; \минавам между капките wangle through; (за забележка ­ не прави впечатление) miss fire; \минавам ниско карти underplay, play low; многото мина, малкото остава the worst is over; никак не ми мина през ума it never entered my mind, I never thought; от мен да мине all right, have it your way; такива не ми минават you can’t put that across me.

* * *

machine (на шевна машина); elapse (за време); get by; go by; pass: allow me to минавам - позволете ми да мина; walk past (покрай)

* * *

{pa:s}
I. 1. минавам, преминавам
отминавам (along, by, on, out u пр.), минавам покрай, минавам през, разминавам се с, срещам, пресичам, прекосявам
2. минавам, преминавам, изчезвам, отивам си
умирам (и с away, hence, from among us)
this custom is PASS ing този обичай e на изчезване
to PASS out of sight изгубвам се/изчезвам от погледа
3. (пре) минавам, бивам подаден
(по) давам (и сп.), PASS the salt please моля подай солта
4. минавам, вървя, валиден съм, имам стойност/цена
5. минавам, бивам приет/одобрен (за предложение, законопроект и пр), одобрявам, приемам, разрешавам, минавам през (митническа проверка, цензура и пр.)
the bill PASSed the committee, the committee PASSed the bill законопроектът бе приет от комисията, комисията прие законопроекта
6. минавам, издържавам (изпит)
to PASS a candidate допускам кандидат до изпит, пускам кандидат (пиша му тройка)
7. минавам, бивам допуснат, минавам незабелязан
that won't PASS това няма да мине, така не може
let that PASS нейсе, да не говорим за това, от мен да мине
8. ставам, случвам се
I saw/heard what was PASSing видях/чух какво става
9. юр. произнасям (присъда)
the judgement PASSed for the plaintiff съдебното решение бе в полза на ищеца
10. минавам, задминавам, оставям зад себе си, надминавам, надвишавам
that PASSes belief това e невероятно
that PASSes my comprehension това ми e съвсем непонятно
he has PASSed the chair той e бил вече председател
11. слагам, поставям, промушвам
to PASS a rope round something слагам въже около нещо, връзвам нещо с въже
to PASS the thread through the eye of a needle вдявам конец в игла
12. прекарвам, минавам, потърквам леко (ръка върху нещо), плъзгам, хвърлям (поглед върху нещо)
to PASS one's hand over one's eyes потърквам леко очи с ръка
to PASS o/s eyes over something плъзгам погледа си върху нещо, хвърлям поглед на нещо
to PASS a sword through someone's body промушвам някого със сабя
to PASS events in review хвърлям поглед върху събитията, разглеждам събитията
13. прекарвам (време)
14. карти пасувам, обявявам пас
15. прекарвам (войски на парад)
16. пускам в обръщение (фалшиви пари и пр.)
17. давам (обещание, клemвa и пр.)
18. мед. изкарвам/изхвърлям с урина та/екскрементите
to PASS water уринирам
19. ам. не обявявам, не плащам (дивиденти)
20. минавам/прецеждам/пасирам (зеленчуци и пр.) през сито
pass along преминавам (напред), вървя нататък, предавам (съобщение и пр.)
pass away евф. умирам, почивам, издъхвам, минавам, преминавам, изчезвам, прекарвам (време), спомагам да мине (времето)
pass between разменяме си (думи, тайни)
I never heard a kindly word PASS between them никога не съм ги чул да си кажат добра дума
II. 1. (пре) минаване
2. издържаване (на изпит) с тройка
3. пропуск, разрешение за минаване
безплатен билет, гратис (и free PASS)
4. дефиле, проход
5. воен. подстъп
to hold the PASS прен. защищавам/поддържам кауза
to sell the PASS прен. предавам положе нието/фронта, изменям на каузата
6. фарватер, плавателен канал (особ. при устието на река)
7. проход за риба при шлюз
8. критично положение/състояние
to come to/reach (such) a fine/sad PASS стигам до (такова) състояние (че)
9. фехт. удар
10. пас, движение на ръцете (на хипнотизатор, жонглъор)
11. сп. пас, подаване на топката
12. карти пас (уване)
a to come to PASS случвам се
to bring to PASS причинявам, докарвам, осъществявам
to make a PASS at sl. задявам, опитвам се да целуна и пр. (жена)

* * *

{pa:s} v 1. минавам, преминавам; отминавам (along, by, on, out u(2) {pa:s} n 1. (пре)минаване; 2. издържаване (на изпит) с тройк

* * *

фарватер; ставам; срещам; уринирам; умирам; слагам; отминавам; пасувам; пасирам; поставям; паспорт; пас; прекарвам; предимствo; приемам; пресичам; прекосявам; преминавам; прецеждам; вървя; произнасям; протичам; път; промушвам; проход; разминавам се; давам; дефиле; задминавам; застигам; карта; надвишавам;

* * *

* * *

pass [pa:s] I. v 1. минавам, преминавам; отминавам ( along, by, on, out и пр.); минавам покрай; минавам през; разминавам се с, срещам; пресичам, прекосявам; please allow me to \pass моля позволете да мина; no food has \passed my lips for two days не съм хапнал нищо от два дни; 2. минавам, преминавам, превръщам се ( from - into) (и за един звук в друг); 3. минавам, преминавам, изчезвам, отивам си; умирам (и с away, hence, from us); this custom is \passing този обичай е на изчезване; to \pass into nothingness изчезвам напълно, не остава ни следа от мен; to \pass out of sight изчезвам (изгубвам се) от погледа; 4. (пре)минавам, бивам подаден; (по)давам (и спорт); 5. минавам, вървя, валиден съм, имам стойност (цена); this banknote will not \pass тази банкнота не върви (не е валидна); 6. минавам, считат ме, смятат ме; познат съм като (as, for); you could easily \pass for your sister лесно можеш да минеш за сестра си; 7. минавам, бивам приет (одобрен) (за предложение, законопроект и пр.); одобрявам, приемам; разрешавам; минавам през (митническа проверка), бивам освободен; the bill \passed the committee, the cimmittee \passed the bill законопроектът бе приет от комисията, комисията прие законопроекта; 8. минавам, издържавам ( изпит); to \pass a candidate допускам кандидат до изпит; пускам някого (да издържи изпит); пиша някому тройка; 9. минавам, бивам допуснат; минавам незабелязан; that won't \pass това няма да мине, така не може; let that \pass да не говорим за това; 10. става, случва се; 11. произнасям ( присъда); бивам произнесен (за присъда); изказвам ( мнение); angry words \passed between them размениха си остри (гневни) думи; 12. минавам, задминавам; оставям зад себе си; надминавам, надвишавам; that \passes belief това е невероятно; that \passes my comprehension това съвсем не мога да разбера; he has \passed the chair той е бил вече председател; 13. слагам, поставям; промушвам; to \pass a rope around s.th. слагам въже около нещо, връзвам (опасвам) нещо с въже; 14. прекарвам, преминавам ( време); 15. прекарвам, минавам, потърквам леко (ръка върху нещо); плъзгам, хвърлям (поглед върху нещо); подхвърлям ( забележка); to \pass a sponge over s.th. леко изтривам нещо с гъба; to \pass a sword through s.o.'s body промушвам някого със сабя; to \pass events in review хвърлям поглед върху събитията, разглеждам събитията; 16. фин. минавам (по сметка); 17. карти пасувам, обявявам пас; 18. прекарвам (войски на парад); 19. пускам в обращение (фалшиви пари и пр.); разпространявам, пускам; we \passed the news round the class разпространихме новината в класа; 20. давам (обещание, клетва и пр.); 21. мед. уринирам (и to \pass water); изкарвам с урината; 22. ам. не обявявам, не плащам ( дивиденти); 23. измамвам, изигравам (на карти и пр.); 24. предавам по наследство, прехвърлям; бивам прехвърлен (наследен); the house \passed to the younger son къщата беше наследена от по-малкия син; 25. минавам, прецеждам, пасирам (зеленчуци и пр. през сито); • to \pass the time of day (with s.o.) поздравявам се с някого, казваме си "добър ден", "добро утро" и пр.; to \pass the buck прен. прехвърлям топката; II. n 1. минаване, преминаване; вземане (на изпит); to take ( get) a \pass вземам изпит, но не с отличие; 2. критично положение; things have come to a pretty \pass нещата доста са се объркали, положението е критично; 3. движение на ръцете на хипнотизатор; пас; 4. пропуск, разрешение за минаване (през митница, след полицейски час и пр.); безплатен билет, гратис (и frеe \pass); 5. сп. удар (във фехтовката); to make a \pass at нападам, sl прен. задявам, започвам флирт с, опитвам се да целуна и пр.; 6. сп. подавам пас (на топката); 7. движение на матадора с мантия в ръце, целящо да предизвика бика; 8. карти отказване от ред да се играе, наддава и пр.; • to come to \pass случва се; to bring to \pass причинявам, докарвам; осъществявам; III. pass n 1. дефиле, пролом, планинска теснина, проход; 2. воен. подстъп; to hold the \pass защищавам (поддържам) кауза; to sell the \pass предавам положението, изменям на каузата; 3. фарватер, плавателен канал (обикн. в устието на река); 4. проход при шлюз, оставен специално, за да преминават риби (и fish \pass); 5. отвор, отверстие.

1. mine (и прен.)

каменовъглена мина a coal-mine/-pit, colliery

част от мина working

диамантена мина a diamond field

2. воен. (land, ground, submarine) mine

(плуващ или самодвижещ се снаряд) torpedo

въздушна мина a parachute mine

слагам мини lay mines

чистя мини sweep mines

* * *

мѝна,

ж., -и 1. миньорск. mine (и прен.); диамантена \минаа diamond field; каменовъглена \минаа coal-mine/-pit, colliery; част от \минаа working;

2. воен. (land, ground, submarine) mine; ( плуващ или самодвижещ се снаряд) torpedo; въздушна \минаа parachute mine; обезвреждане на \минаи minesweeping; слагам \минаи lay mines; чистя \минаи sweep mines.

——————

мина̀вам гл.

1. ( движа се край, през) go/walk (past, by, through), pass (by, through); ( тържествено) sweep (past, by, out, in, up); ( съвсем близо) shave; \мина край (за процесия) file past; \мина под underrun; \мина през митницата go/get through the customs, pass the customs; мини да ме вземеш come and fetch me; пътят минава през гора/блатиста местност/долина the road lies/leads through a wood/across a swamp/along a valley; (за граница) run; ( простирам се край) run by; случайно минах край тях I happened to pass their house; (по мост) go over, cross (a bridge); ( през река, граница) cross, pass; ( през препятствие) get over; (за път) lie/lead through (across, along);

2. ( прекарвам през, по; повтарям) run through, pass; ( зеленчуци и пр. през сито) pass; \мина с две/три води wash (s.th.) in two/three waters; \мина … с прахосмукачката run the vacuum cleaner over …; минах го на машина I ran it through the machine; минах го с още една боя I gave it another coat of paint; ( туширам и пр.) go over (a drawing etc. with ink);

3. ( променям, сменям ­ тема и пр.) pass (от from, на to); swing (from … to); \мина от тема на тема ( несвързано) meander;

4. ( преминавам към/на) go on to, pass on to; ( към друга страна, неприятел) go over to; воен. desert to the enemy; \мина в офанзива take/assume the offensive;

5. ( изпит) pass, get through; едва \мина изпит scrape through an examination; \мина в по-горен клас get o.’s remove, go up a form; \мина през цензурата pass the censor; с колко мина? what are your marks/grades this year?;

6. ( преминавам в чуждо владение и пр.) pass into (the hands of), change hands;

7. фин.: \мина по сметка refer/charge to the account of, place to the credit of;

8. (за време) pass, elapse, go (by); ( незабелязано) slip away/by; ( бързо) fly/fleet by; времето мина ( изтече) time is up; да мине времето to kill the time, to while away the time; едва минава 7 часа it has just turned 7; мина един час an hour went by; минава 10 часа it is past 10 o’clock; минало му е времето it’s out of date, it has had its day; мине не мине една седмица every week or so; не мина много време и soon after that, not long after that; не минаха и пет минути within five minutes, in less than five minutes; срокът още не е минал the term has not yet expired; той още не е минал 50-те he has not yet turned fifty;

9. (за болест, настроение, нещо лошо) pass, be over; ( постепенно) pass off; (за яд и пр.) cool; (за мода) go out, be out; болката минава the pain is passing off; мина ми хремата/ядът my cold/anger is over, I’ve lost my cold/anger; мина се и тая so that’s over (thank goodness); модата на големите шапки мина large hats have gone out/are out; ще мине it’ll pass; ще ти мине ( ядът и пр.) you’ll get over it;

10. ( протича) be, come off, go off; как мина урокът? how was the lesson? концертът мина добре the concert went off well;

11.: \мина за ( имам слава на) pass for, have the reputation of, be said/reputed to be, pass off as; нещо, което може да мине за кафе coffee of a kind; той минава за добър архитект he has the reputation of (being) a good architect; човек, който иска да мине за остроумен/за писател и пр. a would-be wit/writer etc.;

12. ( излъгвам, измамвам) cheat, take in, do; минали са ви you’ve been done; не можеш го мина лесно he is not a man to be easily taken in;

13. ( справям се): ако минем с 50 лева if we can manage on 50 levs; \мина без do without, dispense with; \мина без чужда помощ do for o.s, manage on o.’s own;

14. ( успява, приема се) work, go; разг. make the grade; ако мине l’ll try my luck; дали ще мине? will it work I wonder; каквото каже той, минава/думата му минава what he says goes, he cuts some ice, his writ runs; не ми минават такива (номера) I can’t let it go at that, I’ll have none of it, that won’t go down with me, it doesn’t pay with me, you can’t bamboozle me, разг. that cock won’t fight, that cat won’t jump; няма да мине it won’t do/pass, that story won’t wash; няма да ти мине извинението you’ll not get away with that excuse; това на него няма да мине that won’t go down with him;

\мина ce ( оставям се да ме измамят) let o.s. be cheated/done, let o.s. be taken in; \мина се разг. get/have a raw deal; не се минавай амер. sl. don’t take any plugs/any wooden nickels; • мина ми котка/лисица път I had bad luck; мина ми през ума it passed through/it crossed my mind, it occurred to me, it struck me (че that); \мина границите на прен. overstep the limits of, pass the boundaries of; \мина гратис gate-crash; прен. get off easily; \мина леко get off light; \мина между капките wangle through; (за забележка ­ не прави впечатление) miss fire; \мина ниско карти underplay, play low; многото мина, малкото остава the worst is over; никак не ми мина през ума it never entered my mind, I never thought; от мен да мине all right, have it your way; такива не ми минават you can’t put that across me.

* * *

land mine (воен.); mine: lay минаs - слагам мини

* * *

meinetwegen adv 1. заради мене; 2. umg така да е, от мен да мине; Mein Mann tut alles meinetwegen Моят мъж прави всичко заради мен; " Kann ich morgen dein Mofa haben?" - "meinetwegen!" "Мога ли утре да ползвам мотопеда ти?" - "Нямам нищо против (няма проблем)".

* * *

av I. вж meinethalben; 2. така да е, не споря, от мене да мине;

{gou}
I. 1. отивам, ходя
2. вървя, ходя, минавам
who GOes there? кой e там? кой e? to GO the sbortest way минавам по/вземам най-краткия път
3. движа се, вървя, в движение съм, работя, в действие съм (за механизъм)
бия (за cъpце), в обръщение съм (за пари)
to set GOing пускам в действие, задвижвам
to keep GOing поддържам в действие, вървя си, продължавам
to keep the conversation/fire GOing поддържам разговора/огъня
to keep someone GOing in/with something поддържам/постоянно снабдявам някого с нещо, не оставям някого да му липсва нещо
4. вървя, минавам, напредвам, развивам се, (пре) успявам
how GOes it? how are things GOing? разг. как си? как е (работата)? if all GOes well (with us) ако всичко върви добре, ако не ни се случи нещо (лошо)
the case went for/against him делото бете решено в негова полза/вреда
5. отивам си, вървя си, тръгвам, (за) почвам
we mist GO/be GOing now трябва да си вървим/да тръгваме
they are all gone всички си отидоха
GO! сп. тръгвай! (при стартиране)
be gone! ост. отивай си! махай се! Here GOes! хайде! почваме! there you GO again! пак започна! from tile word GO от самото начало
6. изчезвам, изгубвам се, прен. отивам, свършвам се, изчерпвам се, пропадам, загивам, бивам махнат/отстранен/уволнен
it has/is all gone всичко се свърши, нищо няма вече
all hope is gone изчезна/пропадна всяка надежда
that's the way the money GOes сто как отиват парите
that clause will have to GO тази клауза трябва да се махне
I wish the pain would GO да можеше да престане болката
the car was the first luxury to GO колата беше първият лукс, от който се лишиха
7. пропадам, срутвам се, счупвам се, рухвам, скъсвам се, продънвам се, фалирам
8. минавам (за време)
he has still two months to GO остават му още два месеца
9. звъня, бия, удрям
10. навършвам (години)
be is/has gone forty има/навършил e вече четиридесет (години)
11. вървя, минавам, водя (за път и пр.), простирам се (за планини и пр.), стигам
12. Ставам достатъчио дълъг/голям съм, побирам се, влизам, деля се
the belt won't GO round her waist коланът не става
the plank just GOes across the brook дъската тъкмо стига да се прекоси потокът
делено на - 2 into 6 GOes 3 times - 6 делено на 2 е 3
13. стои, слага се
these books GO on the top shelf тези книги стоят/се слагат на най-горната полица
14. продавам се, харча се, вървя
to be GOing cheap продава се eвтино
that's not dear as things GO това не e скъпо за днешните цени
GOing! GOing! gone! продава се! продава се! продадено! (при търг. придружено от три удара на чукчето)
15. вървя, приемам се, валиден съм, минавам
everything GOes here всичко минава/се приема тук
do British pounds GO here? тук вървят ли английски лири
16. глася, съм (за текст, мелодия и пр.)
this is how the tune GOes ето как e мелодията
17. бивам даден/оставен/завещан, падам се (някому), ставам притежание (to)
victory always GOes to the strong победата винаги e на силния
honours do not always GO to the most deserving невинаги най-достойният получава почестите
18. допринасям, служа, необходим съм
qualities that GO to make a great man качества, необходими, за да бъде човек велик
19. само в pres р има, намира се, дава се, предлага се, сервира се
there is a cold supper GOing downstairs долу има/се сервира студена вечеря
if you hear of any jobs GOing ако чуеш, че има някъде работа
20. съм, ходя, намирам се, живея (в някакво обичайно състояние)
to GO in fear of one's life живея с постоянен страх за живота си
to GO with young бременна съм (за животно)
21. последван от прил. или израз ставам
to GO blind ослепявам
to GO into a faint/a swoon припадам
II. 1. движение
on the GO в движение
2. енергия, предприемчивост, замах, въодушевление, прен. пълна пара
to be full of GO, to have plenty of GO енергичен съм, имам замах
3. опит, удар, замах
to have a GO at something опитвам се да направя нещо
let's have a GO! дай да опитаме! at one GO на един път, с един удар, наведнъж
first GO още от първия опит/път
4. чаша питие
two more GOes of whiskey още две чаши уиски
5. пристъп (но болест) 6. неочакван/неприятен обрат/положение/случка
here's a rum/pretty GO стана тя, каквато стана
that was a near GO едва отървахме кожата
it was a capital GO чудесно стана така
7. сделка, споразумение
is it a GO? съгласен ли си? it is a GO дадено
it's no GO безсмислено/невъзможно e, тая няма да я бъде
high heels are all the GO високите токове ca последна мода/много модерни
the great/the little GO последният/първият изпит за бакалавърска степен в Кеймбридж
to make a GO of сполучвам, успявам, потръгва ми (в брак, предприятие, начинание и пр.)
III. 1. в изправност, изправен
2. моден
3. напредничав
IV. n вид японска игра

* * *

{gou} v (went {went}; gone {gъn}) 1. отивам, ходя; 2. вървя, хието; 2) подхожда(2) {gou} n (pl goes {gouz}) разг. 1. движение; on the go в движе{3} {gou} а 1. в изправност; изправен; 2. моден; 3. напредничав.{4} {gou} n вид японска игра.

* * *

ходя; тръгвам; отивам; пристъп; вървя; протичам; движа; движение; замах; енергия; залагам;

* * *

* * *

go [gou] I. v ( went [went]; gone[gɔn]) 1. отивам; ходя; минавам, вървя, пътешествам; I'll \go and see him in the morning ще отида да го видя утре сутринта; to \go to school ( the theatre, a concert, work) отивам (ходя) на училище (театър, концерт, работа); to \go by train ( bus, plane) отивам (пътувам) с влак (автобус, самолет); to \go on a journey пътувам; to \go places излизам, ходя (на кино и пр.); to \go the shortest way поемам най-краткия път; 2. движа се, в движение съм; работя, в действие съм (за механизъм); бие (за сърце); в обращение е (за пари); the clock won't \go часовникът не работи; how is your car \going? как е колата ти? to \go (at) fifty miles an hour движа се с петдесет мили в час; to set \going задвижвам; to keep \going поддържам в действие; вървя си, продължавам; to keep s.o. \going in ( with) s.th. поддържам (постоянно снабдявам) някого с нещо, не оставям да му липсва нещо; to be \going strong цъфтя, не ми личат годините; 3. вървя, минавам, напредвам, развивам се; (пре)успявам; how \goes it? how are things \going? разг. как си? как вървят работите? it is sure to \go не може да не успее (да не излезе добре), непременно ще успее; he will \go far ( a long way) той ще преуспее, ще стигне далеч; if all \goes well with us ако всичко върви добре, ако не ни се случи нещо (лошо); the case went for ( against) him делото беше решено в негова полза (вреда); to \go ( over) big sl имам голям успех; 4. отивам си, вървя си, тръгвам; (за)почвам; we must \go (be \going) now трябва да си вървим (да тръгваме); they are all \gone всички си отидоха; \go! сп. тръгвай! (при стартиране); be \gone! ост. отивай си, махай се! here \goes! хайде! почваме! \go again! пак захвана! from the word \go от самото начало; 5. изчезвам, изгубвам се, прен. отивам; свършвам се, изчерпвам се; пропадам, загивам; бивам махнат (отстранен, уволнен); the battery has \gone акумулаторът се е изтощил; his hearing ( sight) is \going слухът (зрението) му отслабна; my umbrella is \gone чадърът ми изчезна (я няма); he is \gone пропадна, загина; it has (is) all \gone всичко се свърши, нищо няма вече; all his money \goes on charity всичките му пари отиват за благотворителност; that clause will have to \go тази клауза трябва да се махне; the car was the first luxury to \go колата беше първият лукс, от който се лишиха; drink must \go трябва да оставиш пиенето, пиенето трябва да престане; to \go the way of all things ( flesh) (разг. to \go west) пропадам, умирам; няма го; 6. пропадам, срутвам се, рухвам; скъсвам се; продънвам се; търпя крах; фалирам; in the flood the fence went in three places от наводнението оградата се срути на три места; 7. минава (за време); he has still two weeks to \go остават му още две седмици; 8. звъни, бие, удря; it has just \gone 12 току-що удари (би) 12; how \goes the time? разг. колко е часът? 9. навършвам ( години); she is ( has) \gone fifty тя има вече петдесет (години); 10. развалям се, повреждам се; счупвам се; the clutch on this car has \gone съединителят на тази кола се е повредил; 11. вървя, минавам; водя, стигам, простирам се; the road \goes to the city пътят води до центъра на града; the differences \go deep различията са дълбоки; 12. става, достатъчно дълъг (голям) е; побира се, минава; влиза, дели се; the plank just \goes across the brook дъската тъкмо стига да се прекоси потокът; 8 \goes into 24 three times 24, делено на 8, е три; 13. стои, слага се; these spoons \go in that drawer тези лъжици стоят (се държат) в онова чекмедже; 14. водя се, слагам, спазвам (by); a good rule to \go by добро правило, по което да се водиш (което да следваш); 15. продава се, харчи се, търси се, върви; в обращение е; these bags are \going well тези чанти вървят (се продават добре); that's not expensive as things \go това не е скъпо за днешните цени; the picture went for 200 pounds картината се продаде за 200 лири; \going! \going! \gone! продава се! продава се! продадено! (при търг, придружено от три удара на чукчето); 16. правя (някакво движение, гримаса, шум и пр.); to \go bang разг. трясва, избухва, експлодира; to \go crack разг. пуква, прасва; to \go flop разг. провалям се; to \go smash into s.th. трясвам се в нещо; to \go see-saw люшкам се, неустойчив съм, колебая се; 17. гласи, казва, е (за текст, мелодия и пр.); this is how the tune \goes ето как е мелодията; as the saying \goes както се казва; the story \goes that she has a rich uncle разправят, че тя има богат чичо; 18. бива даден (оставен, завещан), пада се (to); the house went to his son къщата стана собственост на сина му; victory always \goes to the strong победата е винаги на силния; 19. допринася, служи; необходим е; qualities that \go to make a great man качества, необходими за един велик човек; that \goes to make life happier това допринася да стане животът по-щастлив, това прави живота по-щастлив; 20. само в pres p има, намира се, дава се; предлага се, сервира се; there is a cold supper \going downstairs долу има (се сервира) студена вечеря; 21. съм, ходя, намирам се, живея (в някакво обичайно състояние); he \goes bi the name of John наричат го Джон; 22. последван от прилагателно или израз ставам; to \gomad ( crazy) полудявам; to \go bad разваля се (за храна и пр.); to \go ape ( over) подлудявам, лудвам, откачам, луд съм (по); to \go bankrupt банкрутирам, фалирам; to \go cold all over цял изстивам (изтръпвам); to \go into a faint ( a swoon) припадам; to \go to pieces рухвам (и прен.); to \go to ruin разрушавам се, рухвам; to \go to the bad пропадам морално; 23. само в progr forms изразява: 1) близко бъдеще; do you think it's \going to rain? мислиш ли, че ще вали? 2) намерение; are you \going to tell him or not? имаш ли намерение да му казваш или не? 3) решителност; I'm not \going to be deceived няма да позволя да ме (из)мамят; 24. c ger: 1) ходя, отивам да, вземам да (изразява неудоволствие от някаква постъпка или навик); don't \go telling me lies да не вземеш да ме лъжеш; 2) ходя (на ски, лов и пр.); to \go shopping ( swimming) отивам да пазарувам (плувам); to \go begging тръгвам (отивам) на просия, прен. не се харчи (търси), никой го не ще; 25. c and и друг глагол вземам, та ( неодобр.); she went and got married тя взе, та се ожени; 26. карти залагам; обявявам; to \go the limit прен. прекалявам го, отивам много далеч; to \go the whole hog прен. отивам докрай; to \go one better надминавам ( than); превъзхождам; изпреварвам; отивам по-далеч; • to \go flop sl претърпявам поражение, провалям се, не успявам; to \go all out sl напрягам всички сили; to \go it sl отдавам се на живот, живея си; to \go it alone ам. действам сам срещу всички; поемам цялата отговорност; to \go at it bald-headed действам енергично, решително; \go it! разг. хайде де, покажи какво можеш! to \go a long way има голямо значение (влияние); трае дълго; свършва много работа; to be \going some sl напредвам бързо; to \go o.'s own gait вървя по собствения си път, действам самостоятелно; tо let \go (от)пускам; to let o.s. \go отпускам се; to let o.s. \go on a subject разпростирам се (говоря надълго и нашироко) по даден въпрос; to \go west разг. умирам, отивам на онзи свят; well, let it \go at that хайде, нека мине; така да бъде; от мен да мине; \go fly a kite ( jump in the lake, lay an egg, lay a brick) грубо я не се бъркай! изчезвай! върви по дяволите! you can \go hang може да вървиш по дяволите; just \go and try! само се опитай! ( заканително); \go to bye-bye! дет. върви да спинкаш (нанкаш)! \go while the \going is good върви си, докато е време (по живо по здраво); as far as it \goes такъв, какъвто е, докъдето стига; there he ( she) \goes ето го (я), полюбувай му (ѝ) се (изразява учудване или неодобрение); it \goes without saying от само себе си се разбира, не ще и дума; what he says \goes каквото той каже, това става; той заповядва (командва); where do we \go from here? какво ще правим после? а, сега накъде? II. n разг. (pl goes [gouz]) 1. движение; ход; on the \go в движение; 2. енергия, въодушевление, стръв, предприемчивост, замах; to be full of \go, to have plenty of \go пълен съм с енергия; 3. опит, удар, замах; to have a \go at s.th. опитвам се да направя нещо; let's have a \go! дай да опитаме! at one \go на един път, с един удар; first \go още от първия път; 4. порция (чаша) питие; глътка; 5. пристъп, припадък (на болест); 6. непредвидено положение (случка); неочакван обрат; it was a near \go едва отървахме кожата; 7. успех, успешно предприятие; to make a \go of успявам в, правя да преуспее; • to be on the \go 1) готвя се да си ходя (да си вървя, да тръгвам); 2) на крак съм; в движение съм, зает съм; върша нещо; 3) sl пийнал съм; ( it's) no \go нищо не става, не върви, безсмислено е; безнадеждно е; it's a \go става, решено е, договорихме се; quite the \go последен вик на модата, нещо по което всички се увличат; the little \go първият изпит за бакалавърска степен при хуманитарните науки (в Кембридж); it's your \go твой ред е; it's all \go разг. претрупан съм с работа, много съм зает; to give s.o. (s.th.) the \go-by sl пренебрегвам, игнорирам някого (нещо).

от мен да мине

dog (и прен.)

домашно куче a house dog, ( луксозно) a pet-/fancy-/lap-dog

(за пазене) watchdog

овчарско куче sheep-dog, a shepherd dog

ловджийско куче a hunting/sporting/gun dog, ( зайчар) hare-hound, harrier, ( хрътка) hound

полицейско куче sleuth-hound, police-dog

куче за теглене на шейна husky

куче вълча порода Alsatian

сюрия кучета a pack of hounds

верен като куче devoted as a dog

уморен като куче dog-tired

живея като куче lead a dog's life

като куче и котка like cat and dog

живеем/сговаряме се като куче и котка live a cat-and-dog life, live/quarrel like cat and dog

и кучетата не го ядат it isn't fit for the dogs

умирам като куче die like a dog, die in a ditch

той е голямо куче he is a vicious fellow

храни куче да те лае bite the hand that feeds you; eaten bread is soon forgotten

куче което лае, не хапе barking dogs seldom bite, great barkers are no biters

ще я свърши като кучето на нивата he'll only mess things up, he'll bungle everything

куче влачи, диря няма nobody cares

който остане, кучета го яли the devil take the hindmost

мен кучета ме яли you needn't bother about me

кучетата лаят, керванът си върви the dogs bark but the caravan goes/moves on

и куче да вържеш няма да стои it is beastly cold, it is as cold as a tomb

кажат ли за едно куче, че е бясно, бясно си остава give a dog a bad name and hang him

на умряло куче нож вади kick a man when he is down

вярно куче съм на някого be s.o.'s tool/cat's paw

на кучето дръж, на заяка беж run with the hare and hunt with the hounds

който обича кучето, ще му търпи бълхите love me, love my dog

намерил село без кучета, та тръгнал без тояга there's no one to keep him in his proper place

върви му като на бясно куче тояги he never has any tuck

ще му мине като на куче he'll get over it in no time

* * *

ку̀че,

ср., -та dog (и прен.); верен като \куче devoted as a dog; домашно \куче house dog, ( луксозно) pet-/fancy-/lap-dog; (за пазене) watchdog; живея като \куче lead a dog’s life; \куче вълча порода Alsatian; \куче за впряг с шейна husky; \куче търсач tracker dog; ловджийско \куче hunting/sporting/gun dog, ( зайчар) hare-hound, harrier, ( хрътка) hound; овчарско \куче sheep-dog, a shepherd dog; полицейско \куче sleuth-hound, police-dog, sniffer dog; сюрия \кучета a pack of hounds; уморен като \куче dog-tired; • върви му като на бясно \куче тояги he never has any luck; вярно \куче съм на някого be s.o.’s tool/cat’s paw; живеем/сговаряме се като \куче и котка live a cat-and-dog life, live/quarrel like cat and dog; и \куче да вържеш ­ няма да стои it is beastly cold, it is as cold as a tomb; и \кучетата не го ядат it isn’t fit for the dogs; кажат ли за едно \куче, че е бясно, бясно си остава give a dog a bad name and hang him; който обича \кучето, ще му търпи бълхите love me, love my dog; който остане, \кучета го яли the devil take the hindmost; \куче влачи, диря няма nobody cares; \куче, което лае, не хапе barking dogs seldom bite, great barkers are no biters; \кучетата лаят, керванът си върви the dogs bark but the caravan goes/moves on; мен \кучета ме яли you needn’t bother about me; на \кучето дръж, на заека беж run with the hare and hunt with the hounds; намерил село без \кучета, та тръгнал без тояга there’s no one to keep him in his proper place; на умряло \куче нож вади kick a man when he is down; умирам като \куче die like a dog, die in a ditch; храни \куче да те лае bite the hand that feeds you; eaten bread is soon forgotten; ще му мине като на \куче he’ll get over it in no time; ще я свърши като \кучето на нивата he’ll only mess things up, he’ll bungle everything.

* * *

canine: a hunting куче - ловджийско куче; hound; mastiff (голямо)

* * *

1) с дат. п. а) на вопрос: где, по чему - по кому, по чому (в ед. ч. с дат. и с предл. п. п., во мн. ч. только с предл. п.). Ходить по комнате, по саду, по двору - ходити по кімнаті (по хаті), по саду, по двору и по дворі. Ходить по лесу, по полю, по горе (без определённого направления) - ходити по лісі (и по лісу, по гаю), по полю, по горі (и реже лісом, гаєм, полем). [По діброві вітер віє, гуляє по полю (Шевч.). Ой чиї то воли по горі ходили?]. Плавать по морю, по реке, по воде - плавати по морю, по річці, по воді (Срв. п. 1 б.). Гулять по городу, по улице - гуляти по місту (по городу), по вулиці. Путешествие по Италии - подорож по Італії (и Італією). Смерть (болезнь) не по лесу ходит, а по людям - смерть (пошесть) не по лісі (по лісу) ходить, а по людях. Везли хлеб, да растрясли его по всей дороге - везли хліб та й порозтрушували його по всій дорозі. (Срв. п. 1 б.). Разослать приказ по волостям, ездить по знахарям, пойти по рукам, расти по оврагам - порозсилати наказ по волостях, їздити по знахарях, піти по руках, рости по ровах (по рівчаках). По селениям и по городам - по селах і по містах. [По степах та хуторах (Д. Марк.). Служила вона по своїх, служила по жидах, служила й по купцях (Мирн.). Трудно стало старенькій по людях жити]. По горах и по долам - по горах і по долинах, горами й долинами. Ударить по голове, по лицу, по зубам - ударити по голові, по лиці и по лицю, по зубах. [Не по чім і б'є, як не по голові]. Пойти по-миру - піти з торбами, попідвіконню. По всей Украине гремела его слава - на всю Україну, по всій Україні голосна була (лунала) його слава. По всему свету пошёл слух - на ввесь світ, по всьому світу пішла чутка. Ударить по рукам - ударити по руках. Сковать кого по рукам и по ногам - скувати кого на руки і на ноги, скувати кому руки й ноги. Стол стоял посредине комнаты - стіл стояв посеред (посередині) хати. По обеим сторонам улицы - по обидва боки вулиці, по обабіч вулиці. По праздникам, по праздничным дням - в свята, в святні дні, святами, святними днями. Он принимает по вторникам - він приймає у вівтірки, вівтірками, (еженедельно) що-вівтірка. Заседания происходят по пятницам - засідання відбуваються у п'ятниці, п'ятницями, (еженедельно) що-п'ятниці. По зимам мы дома, по летам на заработках - у зиму ми вдома, а в літо на заробітках. По временам - часами, часом. Растёт не по дням, а по часам - росте не що- днини, а що-години, росте, як з води йде; б) (Для обозначения направления движения, пути следования - на вопрос: вдоль чего - употребляется конструкция с твор. пад.). Итти по улице, по дороге, по аллее, по тропинке - йти вулицею; дорогою, алеєю, стежкою. [Ой, ішов я вулицею раз, раз (Пісня). Ой ходила дівчина бережком]. Проходить итти по полю - проходити, йти полем. Дорога пролегала по горе, по болоту - дорога йшла горою, болотом. Ехать по железной дороге - їхати залізницею. Плыть по Днепру, по морю (по определённому пути) - пливти Дніпром, морем. Плавание по Днепру и его притокам - плавба Дніпром та його допливами. Переслать по почте, по телеграфу - переслати поштою, телеграфом; в) (согласно, сообразно с чем, по причине чего, по образу, по примеру чего) з чого, за ким, за чим, (реже) по кому, по чому; через що, відповідно до чого. По приказанию, по декрету - з наказу, за наказом, за декретом. По повелению тирана - за тиранським велінням, з тиранського наказу. По определению суда - за вироком суду. По поручению - з доручення, за дорученням. Я сделал это по совету отца, по его совету - я зробив це за порадою батьковою, за його порадою. По рассеянности, по недоразумению - з неуважности, з непорозуміння и через неуважність, через непорозуміння. По ошибке - помилкою, через помилку. Это произошло по ошибке - сталося це помилкою (через помилку, за обмилки). Он сделал это по ненависти ко мне - він зробив це з ненависти до мене. Высказаться, писать по поводу чего-либо - висловитися, писати з приводу чого. По какому поводу вы пришли ко мне? - з якого приводу (за яким приводом) ви прийшли до мене? [Приїхав я до Київа за тим приводом, щоб…]. По этому случаю (= поводу), по какому случаю - з цієї нагоди, з якої нагоди. По случаю столетия со дня рождения… - з нагоди столітніх роковин з дня народження… По случаю (= случайно) дёшево продаётся, мебель - випадком (випадково) дешево продаються меблі. По счастливой случайности - щасливим випадком, через щасливий випадок. По несчастному случаю, по несчастию - через нещасний (нещасливий) випадок, нещасним випадком (случаєм), через нещастя, (к несчастию) на нещастя. По несчастью виноват в этом я - на нещастя я цьому (в цьому) винен (причиною). Товарищ по несчастью - товариш нещастям. По лицу, по глазам его было видно, что… - з виду (з твари), з очей його було знати (видно), що… (и по виду, по очах). [Видно милу по личеньку, що не спала всю ніченьку, видно милу по білому, що журиться по милому]. По его голосу было слышно - з голосу його чути було. [З голосу його чути, що він наче чогось зрадів (Кониськ.)]. По тому тону, каким сказаны эти слова - з того тону, яким сказано ці слова. По тому вниманию, с каким он выслушал меня, видно было… - з тієї уваги, з якою він вислухав мене, видно було… Узнать кого по голосу - пізнати кого з голосу (по голосу). По когтям и зверя знать - з пазурів (и по пазурях) звіря знати. [Видно пана по халявах]. По платью встречают, по уму провожают - по одежі стрічають, а по уму виряджають. По Сеньке и шапка - по Савці свитка, по пану шапка. По одёжке протягивай ножки - по своєму ліжку простягай ніжку. Судить по наружности, по внешнему виду - судити з окола, з зовнішнього (з околишнього) вигляду. По прошению, по просьбе, по ходатайству - на прохання, на просьбу (редко з просьби), на клопотання. Он уволен в отставку по прошению - він звільнений в відставку на прохання. По моей просьбе - на моє прохання, на мою просьбу. По требованию - на вимогу. По предложению министра - на пропозицію (внесення) и за пропозицією (за внесенням) міністра. По моему соображению - на мою гадку (думку). По принуждению, по охоте - з (при)мусу, з принуки, з охоти. [Не з мусу я прийшла так, а з охоти (Куліш). Як не даси з просьби, то даси з грозьби (Номис)]. По своей (собственной) воле, по неволе - з своєї (власної) волі, своєю (власною) волею, з неволі (неволею). По наущению - з намови. По вашей милости - з вашої ласки. По чьей вине (по моей вине) это произошло - з чиєї причини (з моєї причини, через мене) це сталося. По той причине - з тієї (з тої) причини. По многим причинам - з багатьох причин. По болезни - через х(в)оробу, за х(в)оробою. По незнанию, по непониманию, по глупости - з незнання (знезнавки), з нерозуміння, з дурного розуму (через незнання, через нерозуміння, через дурний розум). [Тільки знезнавки та з нетямучости можна ставити українському письменству на рахунок «национальную» узость (Єфр.)]. Не по-хорошу мил, а по-милу хорош - не тим любий, що хороший, а тим хороший, що любий. Судя по этому, по тому, что… - судячи з цього, з того, що… Книга уже по тому одному заслуживает внимания - книга вже через те саме (тим самим) варта уваги. По несогласию - через незгоду. По случаю жестоких морозов занятия в школе временно прекращены - за лютими морозами навчання (науку) в школі тимчасово припинено. По принципиальным соображениям, мотивам - з принципових (принципіяльних) міркованнів (мотивів). [Автор цієї промовистої тиради зараз-же зрікається - правда, з мотивів не принципіяльних - свого заміру (Єфр.)]. По старинному обычаю - (за) старим (давнім) звичаєм и по старому (давньому) звичаю. [По старому звичаю - до чаю]. По своему обыкновению - своїм звичаєм. Служить по выборам - служити з вибору (вибором). По примеру своих предшественников - за прикладом своїх попередників. По всем правилам (требованиям) науки - за всіма правилами (приписами, вимогами) науки. По приложенному образцу - за доданим зразком, на доданий зразок. Приложить по одному образцу (экземпляру) каждого издания - додати по одному зразкові (примірникові) кожного видання. Одет по последней моде - вдягнений за останньою модою. Высчитать по формуле - вирахувати за формулою. Распределять, классифицировать по каким-л. признакам - поділяти, класифікувати за якими ознаками. Становиться по росту - ставати за зростом (відповідно до зросту). По очереди, по старшинству - за чергою, за старшинством. По порядку - поряду. Рассказывай все по порядку - усе поряду розповідуй. Считать по порядку - рахувати (лічити) з ряду, від ряду, вряд. Заплатить по счёту - оплатити рахунок. Выдать по чеку - видати на чек. Получить по счёту, по ордеру - одержати на рахунок, на ордер. По рассказам старожилов - за оповіданнями старожитців. По донесениям корреспондентов - за дописами кореспондентів. По закону, не по закону - за законом, за правом, проти закону, проти права. Наследовать по праву - спадкувати правом (з права). По общему согласию - за спільною згодою. Жениться на ком по любви, по расчёту - оженитися (одружитися) з ким з любови, з інтересу. Он мне родня по жене - він мені родич через жінку (по жінці). Наши братья по Адаму - наші брати по Адаму (через Адама). Назвать кого по имени, по фамилии - назвати кого на ймення (на імено), на прізвище. [Єсть у Київі чоловік на ймення Кирило, на прізвище Кожом'яка. Був чоловік на ім'я Захарія (Св. П.)]. Восточно-славянскую семью называют иначе русскою по имени той русской династии… - східньо-слов'янську сім'ю звуть инакше руською за йменням тієї руської династії… Немец по происхождению - німець родом, з роду. В античной поэзии различались слоги долгие по природе и по положению - в античній поезії розрізнювано склади довгі з природи (з натури, природою, натурою) і позицією. Итти по следам за кем-либо - іти слідом (слідами) за ким, іти в чий слід (в чиї сліди). По течению - за водою, уплинь за водою. Пустить, пойти по ветру - пустити, піти за вітром. Ходить, обращаться по солнцу - ходити, обертатися за сонцем. По шерсти, против шерсти - за шерстю, проти шерсти. Зарегистрироваться по месту жительства, явиться по месту приписки - зареєструватися, відповідно до місця, при місці, на місці пробування (мешкання), з'явитися на місце припису. По месту назначения - до призначеного місця. По месту службы - (на вопрос: куда) на місце служби, (где) на місці (при місці) служби, на службі. [Оповіщення про суд послано їм на місця служби. Пеню вивернуть з його на службі]. Он арестован по доносу - він заарештований за доказкою, через доказку. По обвинению в убийстве - за обвинуваченням (обвинувачуючи) в убивстві (душогубстві). По подозрению в измене - за підозренням (приздру маючи) в зраді. Мучили людей по одному подозрению в чём-л. - мучили людей на саме підозрення в чому. На деле и по праву - ділом і правом (з права). По чести - по честі. По совести - по совісті. По справедливости - по правді. По правде сказать - кажучи направду, як по правді казати. Будет по слову твоему - буде за словом твоїм. По свидетельству историков - за свідченням істориків. По словам вашего брата - як каже (мовляв) ваш брат. По моим, по его наблюдениям - за моїми, за його спостереженнями. По моей теории - на мою теорію. По моему мнению - на мою думку. По моему - по моєму, як на мене. Высказаться по вопросу о чём-л. - висловитися в якій справі, в справі про що. Комиссия по составлению словаря, по землеустройству, по исследованию производительных сил страны - комісія для складання словника, для землевпорядкування, для досліджування продукційних сил країни. Работы по сооружению моста, по осушению болот, по обсеменению полей - роботи (праця) коло збудування мосту, коло висушення боліт, коло обсіяння полів. Лекции по истории литературы - лекції з історії літератури (письменства). Литература по этнографии, по этому вопросу - література що-до етнографії, що-до цього питання про етнографію, про це питання. Обратиться к кому по делу - звернутися (удатися) до кого за ділом (за справою, в справі). По этому делу - за цим ділом (за цією справою), в цій справі. Обратиться по адресу - звернутися на адресу. По сердцу, по душе, по вкусу, по разуму - до серця, до любови, до душі, до смаку (до вподоби), до розуму. [Учення те було і не до серця, і не до розуму (Яворн.)]. По плечу, не по плечу - до плеча, не до плеча, (по силам) до снаги, не до снаги. Не по моим зубам - не на мої зуби, не про мої зуби. Специалист по внутренним болезням - спеціяліст на внутрішні х(в)ороби, на внутрішніх х(в)оробах. Смотря по погоде, по погоде глядя - як яка погода, як до погоди. По нынешним временам - як на теперішній час (-ні часи). Плата по работе - плата від роботи, як до роботи. Награда мала по его заслуге - нагорода мала як на його заслугу. По сравнению с кем, с чем - проти кого, проти чого, як рівняти (рівняючи) до кого, до чого. По направлению к чему - до чого. По отношению к кому, к чему - що-до кого, що-до чого, відносно кого, чого, обіч кого, чого, проти кого, чого. По отношению ко мне это несправедливо - що-до мене (відносно мене) це несправедливо; срв. Относительно, Отношение. Расставить столбы по дороге - порозставляти стовпи уздовж (уподовж) дороги. Итти, ехать по столбам - іти, їхати стовпами (уподовж стовпів). По дороге, по пути (= в дороге) - дорогою. Мне с тобою не по дороге - мені не по дорозі (не дорога) з тобою. Спуститься по верёвке - злізти по (и на) мотузку, мотузком. Взобраться по трубе - вилізти ринвою. По-украински, по-французски, по-турецки и т. п. - по-українському, по-французькому, по-турецькому и т. п. По-христиански, по-царски, по- барски - по-християнському, по-царському, по-панському. По рублю с каждого - по карбованцю з кожного (з душі, вульг. з носа, з чуба). Мы ехали по десяти вёрст в час - ми в'їздили по десять верстов на годину. По уменьшённой цене - за зменшену ціну. По первому, по пятому, по десятому разу - уперше, уп'яте, удесяте; в) (на вопрос: в каком отношении, относительно чего, чем) на що, що-до чого, но чаще всего просто твор. пад. По форме, по цвету, по своему строению они напоминают… - формою, кольором, своєю будовою вони нагадують… По красоте нет ей равной - красою (вродою), на красу (на вроду) нема їй рівні. [Були (шовковиці) всякі: і червоні і білі на ягідки]. Сложный по своему составу - складний своїм складом (на свій склад, що-до свого складу). По виду (по наружности) он очень симпатичен - виглядом (на вигляд, на взір) він дуже симпатичний. По виду ему около тридцати лет - на вигляд (на погляд, на око, на взір, на позір, з вигляду, з виду, з лиця) йому близько трицятьох років. По силе и непосредственности чувства, по оригинальности сюжета это произведение превосходит все остальные - силою і безпосередністю почуття, оригінальністю сюжета цей твір переважає всі инші, над усіма иншими вивищується. И по форме и по содержанию это прекрасная вещь - і формою (і що-до форми, і на форму) і змістом (і що-до змісту, і на зміст) це чудова річ. По существу своего содержания - що-до істоти свого змісту. По количеству народонаселения этот город занимает первое место в стране - числом (що-до числа) людности це місто займає перше місце (стоїть на першому місці) в країні. По своим географическим и климатическим особенностям эта территория принадлежит… - своїми географічними і кліматичними ознаками (особливостями) или що- до своїх географічних і кліматичних ознак (особливостей) ця територія належить… По своим антропологическим признакам население этой страны делится на… - своїми антропологічними ознаками (що-до своїх антропологічних ознак) людність цієї країни ділиться на… Измерять по длине, по ширине, по высоте - виміряти на довжиню, на шириню, на височиню;

2) с вин. пад. а) (на вопрос: во что на сколько) - по що. Сукно по два рубля аршин - сукно по (в) два карбованці за аршин. Они получили по два рубля - вони здобули по два карбованці. [Дає на рік по сто червоних. У жнива часом платять косарям по карбованцю в день або й по два карбованці (Н.-Лев.)]. Сделать по два вопроса каждому - задати по два питання кожному. Строиться по два, по три, по четыре - шикуватися по два (по двоє), по три (по троє), по чотири, б) (на вопрос: по что, по кого, до какой поры) до чого, по що, по кого. По сие время - досі, до цього часу и по сей час. С 1917 по 1925 год - з 1917-го аж до 1925-го року. По гроб тебя не забуду, по гроб твой друг - до смерти тебе не забуду, до смерти (до гробу) твій друг (приятель). Высотою по локоть, по грудь - заввишки по лікоть, по груди (до ліктя, до грудей). По шею - по шию, до шиї. По колена - по коліна, до колін. [Уже діда вода по коліна поняла]. Увяз по колена, по пояс - угруз по коліна, по пояс. Он по уши в долгах - він в боргах, як в реп'яхах. По ту гору, по лесок, по речку вся земля наша - аж до тієї гори, до того ліска (гайка), до тієї річки (аж по ту гору, по той лісок, по ту річку) земля все наша. По эту, по ту сторону, по обе стороны - по цей, по той бік, при цей, при той бік, по обидва боки, обаполи чого (срв. Оба). По одну, по другую сторону - по один, по другий бік, (реже) (по) при один, при другий бік. [У нас одна хата при один бік сіней, а друга - при другий бік (Звин.)]

3) с предл. пад. (на вопрос: по ком, по чём, после чего) - за ким, за чим и по кому, по чому. Плакать, тосковать, тужить, скучать, вздыхать по ком, по чём - плакати, нудьгувати, тужити, журитися, скучати, зідхати за ким, за чим (реже по кому, по чому). [Дурна дівчина нерозумная за козаченьком плаче. Кого кохає, за тим і зідхає]. Плакать по брате, по сетре - плакати за братом, за сестрою. Звонить по ком, по чьей душе - дзвонити по кому, по чиїй душі. [Подзвонили по дитяті у великий дзвін]. Носить траур по родителям - носити жалобу по батьках. По смерти отца - по смерті батька, після смерти батька. По заходе солнца - по заході сонця. По обеде - по обіді, після обід(у). По окончании праздников - по святах. По истечении, по прошествии срока - по скінченні строку, як вийде (дійде, скінчиться) строк. По возвращении его из путешествия - після повороту з подорожи. По возвращении его в отечество - після повороту до рідного краю. По истечении трёх недель - по трьох тижнях, в три тижні після чого. [Одна умерла на зелену неділю, а одна - як ячмінь жали, в три неділі після тієї (Борз. п.)]. По мне, по нём, по ней (пожалуй) - про мене, про нього, про неї, як на мене, як на нього, як на неї. По мне, по нём хоть трава не расти - про мене (про нього) хоч вовк траву їж. По нём (ней) видно было, что дома не всё обстоит благополучно - по ньому (по ній) видно було, що дома не все гаразд. [Хіба-ж ти не помітив по їй, що вона й здавна навіжена? (М. Вовч.)]. Дочь по отце пошла, сын по матери - дочка в батька вдалася, син у матір вийшов (удався). Руби дерево по себе - рубай дерево по собі. Выстрелить по ком - вистрілити (стрелити) на кого (в кого). По чём сукно? - по чім сукно? Поалеть - почервоніти, порожевіти; (сделаться более алым) почервонішати. -лел восток - почервонів схід.

* * *

1) с дат. п. по с предложн. п., а также переводится иными предлогами или конструкциями без предлогов, в частности: (при указании на пространство, поверхность) по; (при обозначении направления действия, пути движения - чаще) конструкции с твор. п. без

2) с вин. п. (в значении: до, вплоть до чего-л.) до (чого); по (що)

3) с предложн. п. (после чего-л.) пі́сля (чого); по (чому); конструкции без предлогов

4) (с дат. п. в сочетании с личными мест. и с предложн. п. в сочетании с мест. 3-го лица в значении: согласно с желанием, привычками; на основании чьего-л. примера; по внешнему виду кого-л.; под силу кому-л.) по (кому); также передаётся другими предлогами и беспредложными конструкциями

5) (с дат. п. и с предложн. п. при словах: "скучать", "тоска") за (ким-чим); (при словах: "траур", "тризна", "поминки") по (кому-чому)

6) ( с числительными) (с дат. п.) по (с предложн. п.)

көр I

ир.

слепой, слепец;

көзү көр

1) слепой;

2) перен. человек, который не обращает внимания на зло, на плохое (делает вид, что не заметил);

көр чычкан южн. крот;

сен көр, мен көр болуп кетти как в воду кануло;

былтыр бир кат келди, кийин - сен көр, мен көр в прошлом году (от него) пришло одно письмо, а потом ни слуху ни духу;

ошол күндөн ушул күнгө - сен көр, мен көр эч бир дарексиз с тех пор и до сего времени ни слуху ни духу, никаких вестей;

көр айгыр растяпа.

көр II

ир.

(пишется и гөр, что соответствует южно-киргизскому произношению)

могила;

бирөөгө көр казсаң, кенен каз погов. если другому роешь могилу, рой просторней (возможно, сам будешь в ней лежать);

баатырлар өлгөндө көрдүн кеңдигин найза бою казат когда умирает батыр, могилу роют шириною в длину копья;

дөөлөс төрүн бербейт, өлсө, - көрүн бербейт погов. (представитель рода) дөөлөс почётного места своего (см. төр 1) не уступит, умрёт - могилы своей не уступит;

пролетариат - капитализмдин көрүн казуучу пролетариат - могильщик капитализма;

көрдөй или көрдөй караңгы мрачный, тёмный;

алачык ичи караңгы көр сыяктанат внутренность шалаша похожа на тёмную могилу;

кайда барса да Мамайдын көрү погов. куда ни пойди - всё Мамаева могила; куда ни кинь, всё клин;

көрдөн чыга калгандай вдруг, внезапно (букв. как из могилы выскочил);

көрбөгөнү көр болду он не видал только могилы; он прошёл огонь и воду;

өлүп, көрдү көрбөдүм я все беды испытал (букв. умерев, не видел могилы);

көрүмө баш багып турам я стою на краю могилы (букв. заглядываю в свою могилу);

көр оозунда на краю могилы (близок к смерти);

көр оозун кысташып фольк. схватившись не на живот, а на смерть (букв. прижимая друг друга к краю могилы);

көр оозунан кайра тартты он был на волосок от смерти (букв. он повернул обратно от могилы);

көргө киргиче до могилы (до самой смерти);

көр азабы рел. муки могилы (см. Мүңкүр II);

көр-жер или южн. көр-шор то-сё, всякая мелочишка, всякие вещички;

мени көр-жерге жумшай берет он заставляет меня делать всё, что только придётся; он помыкает мною;

көр оокат всякая мелкая и надоедливая работа по дому, по хозяйству;

көрү күйсүн! бран. сгори его могила!;

атаңдын көрү! или атаң көрү! будь ты неладен! (букв. могила твоего отца!);

көрдөн сууруп, көргө салып тилдептир он ругал на чём свет стоит (букв. он ругал, вытащив из могилы и положив в могилу);

көр байге небольшие скачки на поминках; поминальные скачки;

телтору атты бербеймин, көр байгеге чаптырам фольк. гнедого коня я не дам, я пущу его на поминальные скачки;

көр жеме см. жеме;

кайсы көрдөн эле с какой это стати;

кайсы көрдөн азыр эле үйлөнө коёюн! с какой бы это стати я сейчас же женился!

көр- III

1. видеть, увидеть;

көрбөс төөнү да көрбөйт погов. кто не видит, тот и верблюда не заметит;

"көрдүм" деген көп сөз, "көрбөдүм" деген бир сөз погов. сказать "видел" - много слов, сказать "не видел" - одно слово (видевшего будут расспрашивать, а ответивший "не видел" избавлен от дальнейших расспросов);

атаңды көргөндөн акыл сура погов. совета проси у того, кто отца твоего видел (т.е. с ним жил, был близок);

ата көргөн ок бычат, эне көргөн тон бычат погов. тот, кто отца видел (с отцом жил), стрелы обделывает, та, которая мать видела, одежду кроит (об обязанностях мужчины и женщины в феодальном быту);

көргөн көзгө, уккан сөзгө караганда судя по достоверным сведениям (букв. судя по видевшему глазу и слышанному слову);

көз көрбөгөн рекорд невиданный рекорд;

кулак угуп, көз көрбөгөн (такое) не слыхано и не видано (о хорошем или плохом);

экинчи көрөм деп ойлобо больше ты уже не увидишь (букв. не думай, мол, встречу вторично);

2. испытать, пережить;

көрбөгөнү калбаган он всё испытал; нет ничего, чего бы он не испытал;

мен эрте көрө жүргөн кишимин я (это) уже раньше испытал; для меня (это) не как снег на голову;

ой, жакшылык көрбөгүр! ой, чтоб тебе добра не видать!;

көрбөгөнү көр болду, жебегени бок болду фольк. не испытал он (только) могилы, не ел он (только) дерьма (об испытанных бедах и лишениях);

көп менен көргөн той погов. на миру и смерть красна (букв. то, что пережито вместе с народом, - пир);

жылкычы бир көргөнүн хан, бир көргөнүн ит көрбөйт погов. то, что испытывает табунщик, (только) часом хан, (только) часом пёс испытывает (о раздолье на летних пастбищах и зимних муках табунщика);

көрбөгөндү көрдүм

1) я испытал такое, что и врагу своему не пожелаю;

2) я видел удивительно красивое или я испытал наслаждение;

курдашым Манас барында көрбөгөндү көргөмүн, Абыкенин тушунда ар жорукка көнгөмүн фольк. когда был жив мой друг Манас я наслаждался, (а вот теперь) при Абыке привык я ко всяким (его) выходкам;

биздин көчөдө болуп көрдүңүз беле? вы пробовали бывать на нашей улице? на нашей улице вы бывали?

3. считать чем-л., принимать за что-л.;

көп көр- принимать за многое, считать многим;

аз көр- считать недостаточным;

мингениң жакшы ат болсо, алысты жакындай көр погов. если ты сел на хорошего коня, то считай далёкое близким;

атымды ат көрбөйт он мою лошадь лошадью не считает;

башыңа тоо түшсө, чымындай көр погов. если на твою голову свалится гора (бед), прими за муху (не падай духом);

4. с предшеств. исх. п. считать кого-л. виновником, причиной чего-л.;

сенден көрдүм я тебя считаю виновником;

жаман катын терисин жыйбай, иттен көрөт, башын жуубай, биттен көрөт погов. дурная баба шкуру не убирает, да собаку винит, голову не моет, да вшей винит;

өз башыбыздан көрөбүз уж как нам суждено будет;

5. с предшеств. формой деепр. прош. вр. попробовать, попытаться;

кылып көр попробуй сделать;

көтөрүп көр попробуй поднять;

ушул китепти карап көрчү посмотри-ка вот эту книгу (можешь не читать внимательно);

6. с предшеств. формой деепр. наст. вр. выражает категоричность приказания или настойчивость просьбы;

көргөзө көргүн көзүмө фольк. представь его пред мои очи;

кара нарга жүктөй көр навьючь на чёрного верблюда;

белинен кармап бүктөй көр фольк. схвати его за поясницу и согни;

мине көр возьми да сядь верхом;

жиниме тие көрбө! смотри, не раздражай меня!;

Токоңдон үйрөнүп келе көр ты поучись (воспользуйся случаем поучиться) у своего Токо;

айлыңа аман жете көр, калкыңдын жүзүн көрө көр фольк. благополучно достигни аула, на лик своего народа взгляни;

болуп көрбөгөндөй на редкость; невиданный;

көрө жатарбыз там видно будет, подождём - увидим;

көрө алды удостоил благосклонности, остался доволен (напр. хан, принимая подданного);

ичкен ашыңдай көр или бөркүңдөй көр никаких сомнений; это уж точно; считай, что уже у тебя в руках (букв. считай, что это пища, которую ты принимаешь, или считай это как бы своей шапкой);

качан көрсөм, тойдон көрөм когда бы (тебя) ни увидел, (всегда) вижу на пиру (о человеке, которого часто встречают в одном и том же месте);

ушуну көрмөк болчу это он и должен был ожидать (о неприятности); так ему и надо!;

ушуну көрмөксүң! так тебе и надо!;

көрсө,... оказывается,...;

көрсөң муну! вон ведь оно что!; подумаешь!;

көрдүңбү! посмотри-ка вот на него!; вот ведь он что выдумал или вытворяет!;

көрсө - копор разг. (о человеке) увидит - жадно набросится (пока не видит, не чувствует потребности; в некоторых говорах это выражение считается неприличным);

жакшы көр- питать симпатию, любить;

жаман көр- не любить, ненавидеть;

уйку көрбөйт он сна не видит (не спит, не имеет возможности спать);

маакул көр- одобрить;

бала көр- иметь ребёнка, иметь детей;

Каныш көпкө чейин төрөбөй жүрүп, карыган кезде бир бала көрдү Каныш долго не рожала, когда состарилась, родила ребёнка;

ушул аялынан бала көргөн жок от этой своей жены он детей не имел;

көргөн эне родная мать;

көргөн энең мен эдим, көтөргөн энең Акканыш твоя родная мать - я, воспитательница - Акканыш;

пайда көр- иметь пользу, видеть пользу;

пайдаңды көрбөдүм я не видел от тебя пользы;

аз да болсо (или аз болсо да), көптөй көрүңүз не пренебрегайте малым, не обессудьте на малом;

аз болсо да, көптөй көрүп, ушуну алып коюңуз не обессудьте на малом, примите вот это (в дар);

көрө албастык или көрө албоо зависть;

эрте көрдүм см. эрте;

бул көрө, андан көрө см. көрө II;

көрө кел см. көрөкел;

кимди ким көрдү кылып см. ким;

көрөйүн деген көзү жок см. көз;

күн көр- см. күн.

1. мест.

своя, своё

принадлежащий себе

үҙ

2. мест.

своя, своё

являющийся личной собственностью

үҙ, шәхси

3. мест.

своя, своё

своеобразный

үҙ, үҙеңдең, үҙенә генә хас

4. мест. в знач. сущ. своё

үҙемдеке (үҙеңдеке, үҙенеке)

5. мест.

своя, своё

родственный, близкий

ят (сит) түгел, үҙ

1. number

(на кола) registration/licence number, ( табелката) number plate

номер по ред (графа в списък и пр.) number

по ред на номерата everyone in his turn

поредни/серийни номера running numbers

2. (на обувки, дрехи и пр.) size

кой номер обувки носите? what size do you take in shoes?

кой номер носите? what size do you take? what is your size?

3. (на вестник, списание) issue, number

4. (в програма) item, number, turn (on the programme), ам. feature

5. (шега и пр.) trick

(дяволия) quirk

(груба шега) practical joke

без номера none of your tricks

изигравам/погаждам някому номер play a trick on s.o.; put up a job on s.o.; play a practical joke on s.o.

ам. разг. pull a fast one

тези номера не минават you can't get away with that, that won't go down with me

този номер няма да мине sl. that cat won't jump

втори път този номер не минава you shall not serve that trick twice

мръсен/гаден/кален номер a dirty/mean/nasty/shabby trick

известни/познати ми са тия номера I know all about your/his, etc. tricks

разбирам номерата му I see through him

да няма никакви номера don't try any monkey-business

тази стара кола ми играе ужасни номера this old car has been giving me all sorts of trouble

отбивам (си) номера do the (bare) minimum, do s.th. for show, do no more than need be, just to say we've done it, for appearance's sake

на номер съм be slightly tipsy

това е последният му номер that's his latest

* * *

но̀мер,

м., -а̀, (два) но̀мера 1. number; (на кола) registration/licence number, ( табелката) number plate; (на документ) reference number; изходящ \номер office number; \номер по ред ( графа в списък и пр.) number; по ред на \номерата everyone in his turn; поредни/серийни \номера running numbers;

2. (на обувки, дрехи и пр.) size; кой \номер обувки носите? what size do you take in shoes?;

3. (на вестник, списание) issue, number;

4. (в програма) item, number, turn (on the programme), амер. feature;

5. ( шега и пр.) trick; dido; разг. wheeze; ( дяволия) quirk; ( груба шега) practical joke; ( минавка) разг. hype; без \номера none of your tricks; don’t try any funny business; втори път този \номер не минава you shall not serve that trick twice; да няма никакви \номера don’t try any monkey-business; известни/познати ми са тия \номера I know all about your/his, etc. tricks; изигравам/погаждам някому \номер play a trick on s.o.; put up a job on s.o.; play a practical joke on s.o.; амер. разг. pull a fast one; мръсен/гаден \номер a dirty/mean/nasty trick; на мен ли тия \номера this won’t go down with me; \номерът не мина този път it didn’t go down this time; разбирам \номерата му I see through him; тази стара кола ми играе ужасни \номера this old car has been giving me all sorts of trouble; тези \номера не минават you can’t get away with that, that won’t go down with me; този \номер няма да мине sl. that cat won’t jump; • отбивам (си) \номера do the (bare) minimum, do s.th. for show, do no more than need be, just to say we’ve done it, for appearance’s sake; това е последният му \номер that’s his latest.

* * *

number: You are under номер five in my list. - Ти си под номер пет в списъка ми.; performance; size (на дреха, обувки и пр.)

* * *

1) противит. а, же, но

2) присоед. а

3) уступ. а, но, всё же, одна́ко

••

1) выраж. догадку, удивление, восхищение а, ба

2) выраж. недовольство, угрозу, злорадство э, ага́, а-а

••

{sə:v}
I. 1. служа (на), слуга съм (на)
заемам/изпълнявам служба, работя, на служба съм (in, at), служа, отслужвам (литургия)
to SERVE in/with the army/navy, etc. служа във войската/флотата и пр.
to SERVE on a committee, etc. член съм на комисия и пр.
to SERVE under someone служа под командата/началството на някого
2. служа, послужвам, ползувам
ставам, бива ме, достатъчен/подходящ съм (as, for за), задоволявам (изисквания и пр.), благоприятствувам, благоприятен съм
it will SERVE това става/ще свърши работа
to SERVE someone's needs/purposes отговарям на нуждите/целите на някого
to SERVE the/one's need/turn послужвам, свършвам работа
as occasion SERVEs при (подходящ) случай
as memory SERVEs (всякога) когато си спомня
to SERVE the purpose of служа за
it has SERVEd its purpose изигра си ролята
to SERVE no purpose не ставам/влизам в работа, безсмислен съм
3. обслужвам (клиенти, машина, район и пр.), услужвам (на)
can I SERVE you in any way? мога ли да ви услужа/да ви бъда полезен с нещо
4. прислужвам, поднасям ядене, сервирам
to SERVE at table прислужвам на масата, келнер/сервитъор съм
5. карам, изкарвам, отбивам (служба), излежавам (присъда)
to SERVE time лежа в затвора
to SERVE one's time/term/sentence излежавам си присъдата
to SERVE one's time изкарвам военната си служба
to SERVE one's apprenticeship чиракувам
6. отнасям се с, постъпвам с, третирам
they have SERVEd me shamefully отнесоха се отвратително с мен
7. връчвам (призовка и пр.)
(on someone, someone with на някого)
8. сп. сервирам, бия сервис
9. покривам (женска-за бик и пр.)
10. мор. увивам с канап/жица и пр.
(it) SERVEs him right така му се пада
serve out сервирам (порции и пр.), разпределям (провизии и пр.)
отмъщавам си, връщам си (for за)
I'll SERVE him out ще му дам да разборе, ще му го върна
serve up сервирам, поднасям (и прен.)
serve with вж. serve1 7., снабдявам с, обслужвам с
II. n сп. сервис

* * *

{sъ:v} v 1. служа (на), слуга съм (на); заемам/изпълнявам служб(2) {sъ:v} n сп. сервис.

* * *

служа; обслужвам; предавам; прислужвам;

* * *

* * *

serve[sə:v] I. v 1. служа (на), слуга съм (на), заемам (изпълнявам) служба, работя, на работа съм (in, at); to \serve in ( with) the army, the navy служа във войската, флота; to \serve mass отслужвам литургия; to \serve two masters служа на двама господари (и прен.); 2. служа, послужвам, ползвам, ставам, бива ме, достатъчен съм (за), задоволявам; it will \serve това става; to \serve a purpose служа за определена цел, отговарям на определено предназначение; to \serve the turn (to \serve o.'s need) послужва ми; as memory \serves винаги когато си спомня; an excuse that will not \serve извинение, което няма да мине; 3. благоприятен съм, благоприятствам (на); if occasion \serves ако моментът е благоприятен; 4. прислужвам, поднасям ядене, сервирам; to \serve at the table прислужвам, сервирам, келнер съм; dinner is \served обедът е готов; 5. обслужвам, услужвам (на); to \serve customers обслужвам клиенти; how can I \serve you? с какво мога да ви услужа (бъда полезен)? 6. карам, изкарвам, отбивам ( служба), излежавам ( присъда, наказание) (и to \serve o.'s time, term, sentence); to \serve o.'s apprenticeship чиракувам; to \serve o.'s time изкарвам мандат на длъжност; 7. отнасям се (постъпвам) с; he has \served me shamefully отнесе се много лошо с мен; 8. връчвам (призовка и пр. on); to \serve notice уведомявам (предупреждавам) официално; 9. сп. сервирам, бия сервис; 10. покривам (за жребец); • to \serve a rope мор. омотавам въже с връвчици, за да го предпазя от изтъркване; to \serve s.o. a trick погаждам, скроявам, устройвам номер (на); (it) \serves him right! пада му се!

1. м

һорау

2. м

проблема

мәсьәлә

3. м разг.

дело, обстоятельство

эш, хәл, мөһим эш

1. м см. расчесть, рассчитать – рассчитывать, расчесться, рассчитаться – рассчитываться

2. м

уплата денег за работу

иҫәпләшеү, түләү, расчёт, иҫәп-хисап

3. м

увольнение с выплатой заработанного

расчёт, эштән сығыу (сығарыу)

4. м

возмездие

иҫәп, иҫәпләшеү, үс алыу (ҡайтарыу)

5. м

предположение

иҫәп, уй, ниәт, сама

6. м

выгода

файҙа, мәғәнә, иҫәп (буйынса)

7. м

бережливость

иҫәпләп (самалап) тотоноу, сама менән, һаҡсыллыҡ

8. м воен.

расчёт

туп һәм пулемётты хеҙмәтләндереүселәр төркөмө

1. ж

намыҫ

2. ж

целомудрие, девственность

ғиффәтлелек, сафлыҡ

3. ж

почёт, уважение

хөрмәт, ихтирам

1. несов.

кого

һуғыу, туҡмау; (ногами) тибеү, типкесләү

2. несов.

дробить на мелкие части, размельчать

ваҡлау, ватыу, онтау

3. несов.

разбивать, раскладывать

онтау, ватыу

4. несов.

стремительно вытекать

бәреп тороу (сығыу), урғылып (саптырып) тороу (сығыу), атылыу

5. несов.

во что

ударами производить звуки

ҡағыу, һуғыу

6. несов. в некоторых ремёслах: изготовлять, делать что-л. особым образом

туҡыу, һуғыу, тетеү

7. несов.

без доп.

издавать звуки, отбивать удары

һуғыу

8. несов.

трясти, вызывать дрожь

биҙгәк тотоу

9. несов.

кого-что, чем

һуғыу, бәреү, сапсыу

10. несов.

во что, обо что, по чему

бәреү, ҡағыу, һуғыу

11. несов.

во что; перен. с особой силой действовать на ощущения, чувства и т.д. – о свете, запахе, звуке и т.д.

бәреп (ярып) инеү, бәреп тороу

12. несов.

кого-что

туҡмау, еңеү, тар-мар итеү, ҡыйратыу

13. несов.

кого; перен.

атып (һуғып) алыу, һунар итеү

14. несов.

обычно по кому-чему (стрелять)

атыу, ут асыу

15. несов.

кого-что

атыу, атып төшөрөү

16. несов.

по кому-чему; перен.

бичевать

фаш итеү, ҡаты тәнҡитләү, туҡмау, ҡамсылау

1. сов. чем и без доп.

ауырып китеү, сирләү

2. сов.

кем-чем; разг.

увлечься

мауығып китеү

начать болеть

ауырта башлау

1. ж см. играть

2. ж

занятие

уйын

3. ж

быстрая смена красок